СОФИЙСКОТО МЕТРО - ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Софийско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Софийско метро
Sofia Metro Logo.svg
Информация
Типметро
МястоГерб на СофияСофия
Станции35
Пътницивъзможно е да достигнат 350 000/дн.[1]
Уебсайтhttp://www.metropolitan.bg/
Пусната28 януари 1998 г.
СобственикСтолична община
Оператори„Метрополитен“ ЕАД
Депо1 (Обеля)
Дължина40 km
Брой линии2
Мeждурелсие1435 mm
Софийско метро в Общомедия
Софийското метро е първото и единствено метро в България. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Има обща дължина 40 km с 35 метростанции.
Метрото е обявено за национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, а също и от европейски фондове.

История[редактиране | редактиране на кода]


Схема на мрежата на Софийското метро

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 52 km, 47 метростанции и средно разстояние между тях 1100 m.
Метродиаметрите по Генералната схема са следните:
Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“Национален дворец на културата.
Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция „Сердика“ трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г.
Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 90 km/h, максималната превозна способност – 50 хил. пътници в час в едно направление, минимално допустимият от транспортната автоматика интервал между съставите – 90 s, междурелсието – 1435 mm, захранването на подвижния състав е с постоянен ток с номинално напрежение 825 V чрез контактна релса.

Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов
През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние.
С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към Столична община, която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма „Метрополитен“ ЕАД). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г.

Съвременно развитие[редактиране | редактиране на кода]

УчастъкМетростанцииДата на откриване
„Сливница“ – „Константин Величков“528 януари 1998 г.
„Константин Величков“ – „Опълченска“117 септември 1999 г.
„Опълченска“ – „Сердика“131 октомври 2000 г.
„Сливница“ – „Обеля“120 април 2003 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“58 май 2009 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“18 септември 2009 г.
„Младост 1“ – „Цариградско шосе“225 април 2012 г.
„Обеля“ – „Джеймс Баучер“1131 август 2012 г.
„ИЕЦ – Цариградско шосе“ – „Летище София“42 април 2015 г.
„Младост 1“ – „Бизнес парк София“38 май 2015 г.
„Джеймс Баучер“ – „Витоша“120 юли 2016 г.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]


Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.
Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. „Люлин“ до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“.
Във връзка със строителството на НДК и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях[2]. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са:
  • метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл;
  • метростанция „Европейски съюз“ – близо до Национален музей „Земята и хората“ и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея).
Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред гара „Подуяне“ са изградени няколко десетки метра тунел[3] и е заложена конструкция на метростанция, част от планирания „Трети метродиаметър“.
През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. „Изгрев“ с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции.
През юли 2007 г. Министерството на транспорта утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел „Кемпински-Зографски“. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг:
  • турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. „Патриарх Евтимий“с дължина 3,8 km и 4 метростанции;
  • Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 km и 3 метростанции.
Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г.
Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „Летище София“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно.
  • I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г.
  • II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. „Искърско шосе“ с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции.
  • от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г.
На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев беше даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „Бизнес парк София“. Отсечката е с дължина 2,7 km. с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г.

Линии[редактиране | редактиране на кода]

Първи метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Първи метродиаметър
ОбеляОбеля
СливницаСливница
ЛюлинЛюлин
Западен паркЗападен парк
ВардарВардар
Константин ВеличковКонстантин Величков
ОпълченскаОпълченска
СердикаСердикаСердика
СУ „Св. Климент Охридски“СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“Стадион „Васил Левски“
Жолио КюриЖолио Кюри
Г. М. ДимитровГ. М. Димитров
МусагеницаМусагеница
Младост 1Младост 1
BSicon ABZlf.svgBSicon STRlg.svg
BSicon STR.svgАлександър МалиновАлександър Малинов
BSicon STR.svgАкад. Ал. Теодоров - БаланАкад. Ал. Теодоров - Балан
BSicon STR.svgБизнес парк СофияБизнес парк София
BSicon STR.svg
Младост 3Младост 3
ИЕЦ - Цариградско шосеИЕЦ - Цариградско шосе
ДружбаДружба
Искърско шосеИскърско шосе
Софийска Света гораСофийска Света гора
Летище СофияЛетище София
Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции.
Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция „Ломско шосе“ при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция „Сердика“ е трансферна с метростанция „Сердика II“, между които е осъществен преход.
В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча:
На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“ За съжаление с така взетото решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е било прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан Фредерик Жолио-Кюри, а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно.
На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция Стадион „Васил Левски“до метростанция „Младост 1“. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24 часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ до метростанция „Стадион „Васил Левски“.
На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г.
На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, са открити метростанциите „Цариградско шосе“ и „Младост 3“.
На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение[4] за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в „Интер Експо Център-Цариградско шосе“.
На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация.
На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация.

Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния паркинг при метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.

Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.
Метростанции
Южен лъч
Планирани метростанции
  • Модерно предградие – на изхода от депо „Обеля“ между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под ж.п. линията, над която ще се изгради ж.п. спирка, далечна перспектива
  • Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“, далечна перспектива
  • Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“, далечна перспектива

Втори метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Втори метродиаметър
ОбеляОбеля
Ломско шосеЛомско шосе
Бели ДунавБели Дунав
НадеждаНадежда
Хан КубратХан Кубрат
Княгиня Мария ЛуизаКнягиня Мария Луиза
Централна ж.п. гараЦентрална ж.п. гара
Лъвов мостЛъвов мост
СердикаСердикаСердика
НДКНДК
Европейски съюзЕвропейски съюз
Бул. "Джеймс Баучер"Джеймс Баучер
BSicon uKBHFe.svgВитоша

Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „Илиянци“ до кв. „Хладилника.“ След влизането в експлоатация на метростанция „Обеля“се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. „Надежда“ (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП[9] трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“и метростанция „Ломско шосе“, която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция „Сердика“ и на „Трети метродиаметър“ при НДК.
След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози.
Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони.
При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред ЦУМ), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната Сердика. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията.
На 24 април 2010 г. във Фейсбук е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ).
След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение.
На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на Петър Дънов. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името „Европейски съюз“. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.[10]
На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници.
На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите.
Метростанции :
  • Ломско шосе – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Бели Дунав – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • „Надежда“ – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Хан Кубрат – в експлоатация от 31 август 2012 г..
  • Княгиня Мария Луиза – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Централна ж.п. гара – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Лъвов мост – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Сердика (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • НДК – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Европейски съюз – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Джеймс Баучер – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Витоша[11] – в експлоатация от 20 юли 2016 г.
  • Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива
  • Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива
Северен лъч
  • Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива
  • Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива
  • Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива
  • Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива
През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столична община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 метра за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради фактът, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна.
Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“.

Трети метродиаметър [редактиране | редактиране на кода]

Софийско метро
Трети метродиаметър
Депо „Враждебна“Депо „Враждебна“
Ботевградско шосеБотевградско шосе
Васил ЛевскиВасил Левски
Владимир ВазовВладимир Вазов
Стефан КараджаСтефан Караджа
Хаджи ДимитърХаджи Димитър
Евлоги и Христо ГеоргиевиЕвлоги и Христо Георгиеви
Орлов мостОрлов мостОрлов мост
Патриарх ЕвтимийПатриарх Евтимий
НДКНДКНДК
Св. Георги СофийскиСв. Георги Софийски
БългарияБългария
Цар Борис IIIЦар Борис III
Президент ЛинкълнПрезидент Линкълн
МонтевидеоМонтевидео
Овча КупелОвча Купел
Горна БаняГорна Баня
Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“.
Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.[12] През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“[13]
В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП[14] обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.
През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г.
На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.[15] Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо метролеко метро, LRT или скоростен трамвай.
Според Стоян Братоев – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в Хюстън [16]. На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а LRT) има средно 11 катастрофи на 1,6 km ж.п. линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km.[17]
През 2012 г. кметът Йорданка Фандъкова съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г.
Метростанции
  • Депо „Враждебна“ – ново депо за влаковете от 3 метродиаметър при бул. „Ботевградско шосе“ откъм северната страна на „Летище София“, в проект
  • Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „Ботевградско шосе“ и бул. „Източна тангента“, в проект
  • Васил Левски – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в проект
  • Владимир Вазов – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в проект
  • Стефан Караджа – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в проект
  • Хаджи Димитър – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в проект
  • Евлоги и Христо Георгиеви – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в строеж
  • Орлов мост – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в строеж
  • Патриарх Евтимий – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в строеж
  • НДК – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в строеж
  • Св. Георги Софийски – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в строеж
  • България – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в строеж
  • Цар Борис III – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в строеж
  • Президент Линкълн – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча Купел 1“, в проект
  • Монтевидео – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ между ж.к. „Овча Купел 1“ и ж.к. „Овча Купел 2“, в проект
  • Овча Купел – на пресечката на бул. „Западна тангента“ с ул. „Централна“ в ж.к. „Овча Купел 2“, в проект
  • Горна Баня – на пресечката на бул. „Околовръстен път“ с ул. „Централна“ при кв. „Горна Баня“, възлова с ж.п. линията „София-Перник“, в проект

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Тип 81 – 717.4/81 – 714.4[редактиране | редактиране на кода]

Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлоатират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „Метровагонмаш“, гр. МитищиМосковска областРусия още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация след 2019 г.
Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024.
[Скриване]
Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля
Номер на влакаГодина на производствоНомера на вагонитеМодификацияЦвят на вагоните
А119901019-5019-5020-102081 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А219901008-5008-5009-100981 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А319901014-5014-5015-101581 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А419901011-5011-5012-101281 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А519901010-5010-5013-101381 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А619901016-5016-5022-102281 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А719901017-5017-5023-102181 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А819901018-5018-5021-102381 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А919901001-5001-5005-100581 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А1019901002-5002-5006-100681 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани
А1119901003-5003-5007-100781 – 717.4/714.4син, после сив с цветни ленти отстрани.
А1219901004-5004-5024-102481 – 717.4/714.4син, после сив със зелени врати и с цветни ленти отстрани .

Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б[редактиране | редактиране на кода]

Влаковете „Русич“ са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“.
Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в Московското метро и Казанското метро), която за нуждите на Софийското метро получва индекс .2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър.
[Скриване]
Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля
Номер на влакаГодина на производствоНомера на вагонитеМодификацияЦвят на вагоните
А2120052001-6001-200281 – 740.2/741.2оранжев
А2220052003-6002-200481 – 740.2/741.2оранжев
А2320052005-6003-200681 – 740.2/741.2оранжев
А2420062007-6004-200881 – 740.2/741.2светло зелен
А2520062009-6005-201081 – 740.2/741.2светло зелен
А2620062011-6006-201281 – 740.2/741.2светло зелен
А2720092013-6007-201481 – 740.2/741.2син
А2820092015-6008-201681 – 740.2/741.2син
А2920092017-6009-201881 – 740.2/741.2син
А3020102019-6010-202081 – 740.2Б/741.2Бтъмно син
А3120102021-6011-202281 – 740.2Б/741.2Бтъмно син
А3220102023-6012-202481 – 740.2Б/741.2Бтъмно син
А3320122025-6013-202681 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3420122027-6014-202881 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3520122029-6015-203081 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3620122031-6016-203281 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3720122033-6017-203481 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3820122035-6018-203681 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
А3920122037-6019-203881 – 740.2Б/741.2Блилав
А4020122039-6020-204081 – 740.2Б/741.2Блилав
А4120122041-6021-204281 – 740.2Б/741.2Блилав
А4220122043-6022-204481 – 740.2Б/741.2Блилав
А4320122045-6023-204681 – 740.2Б/741.2Блилав
А4420122047-6024-204881 – 740.2Б/741.2Блилав
А4520122049-6025-205081 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А4620122051-6026-205281 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А4720122053-6027-205481 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А4820122055-6028-205681 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А4920122057-6029-205881 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А5020122059-6030-206081 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
А5120132061-6031-206281 – 740.2Б/741.2Блилав
A5220132063-6032-206481 – 740.2Б/741.2Блилав
А5320132065-6033-206681 – 740.2Б/741.2Блилав
A5420132067-6034-206881 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
A5520132069-6035-207081 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
A5620132071-6036-207281 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
A5720132073-6037-207481 – 740.2Б/741.2Бкеремидено червен
A5820132075-6038-207681 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
A5920132077-6039-207881 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
A6020132079-6040-208081 – 740.2Б/741.2Бтъмно зелен
През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на м. ноември[18] поръчката е финализирана.
В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони.

Депа[редактиране | редактиране на кода]

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“.
В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка от линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му ще бъде в района на автобусния гараж „Земляне“.

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

Трафик на Софийското метро
ГодинаПътници на денПромянаМетростанции
199810 000[19]Първоначални 5
19996
200070 000[20]Повишение700.07
20017
200290 000[21]Повишение28.67
200380 000[22]Понижение11.18
20048
200570 000[23]Понижение12.58
20068
200790 000[24]Повишение28.68
200876 000[25]Понижение15.68
2009201 000[26]Повишение264.514
2010187 000[27]Понижение7.014
2011190 000[28]Повишение1.614
2012350 000[29]Повишение84.227
2013280 000[30]Понижение20.027
2014320 000[31]Повишение14.327
2015335 000[32]Повишение4.734
2016350 000[33]Повишение4.535

Разни[редактиране | редактиране на кода]

  • Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%.
  • Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция „Сердика“.
  • След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен тунел, строен през 1980-те години за подземно трамвайно трасе, отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него.
  • Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.[34]. След дълъг спор между неправителствени организации и Софийска община през 2011 превоз на велосипеди все пак беше разрешен, но остана изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа. [35]. Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев.
  • Строителството на Софийското метро е най-евтиното до момента в Европа. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. „Драган Цанков“.
  • Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m.
  • Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция „СУ Св. Климент Охридски“ дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници.
  • Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h.
  • Към 2010 г. в метрото работят 624 човека, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.[36]
  • Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 km.[37] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. (Снимки:1 2). Машината е превозена по река Дунав до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.[38]
  • Цената на билета за метрото през 2016 г. е 1,60 лв.
  • Влаковете се движат със следния график на движение: [39]
  • Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.[40]

ФотогалериЯ

Първи метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]

Втори метродиаметър[редактиране | редактиране на кода]